Литературный сайт
для ценителей творчества
Литпричал - cтихи и проза

О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве


­­О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве: Плеснеске и Кисане
Драгобуж (Бож) (287 oт РХ, 90, 377 РХ убит Винитарием)
(продолжение)




Въ лЪто же 5878 прiiдутъ въ зЪмълi остръготьфскiя языцы чюжьдЪ А сь плЪмЪны от гунънъ а нарiцаемы яко савiрЪ а мъръдъвЪ а мъногы языцы iныя а невЪдомЪ А царь iхъ же а наречЪся Буламъбаръ а iныя рекуть яко БаланъбЪръ А поча зЪмълi готъфЪ пълЪнiтi а моужi готъфЪ оуязъвiтi а жЪны а чада готъфЪ въ къщЪi iмаатi…
Царь же Дърагобожь оузъряхъмъ сii напастi а съкоръбi оу готъфЪ а поча просiтi Буланъбера о мiрЪ а данi вЪлiя даяше съламъ Ъго а сiмъ покой обрЪтохъмъ от нашЪстъвiя гунънъвъ а зЪмълi антiевъ а росомонъ а бужанъ събережЪ въ бълагЪ а мiрЪ…а поiдуть сълы от Божа къ БуланъбЪру же…
А въ лЪто 5879 царь Дьрагобожь сътъворi мiръ съ хаганъмъ БуланъбЪръмъ А провЪдашЪ о сЪмъ царь готъфъвъ ГЪрманъарЪхъ а зЪло възъгнЪвiся на Дьрагобожя а повелЪ пълъкы а къмЪтi своя iзъпълъчiтi на антiевъ А Сонiльда вътаЪ а въбръзЪ оуведохъмъ о сЪмъ отня своя Дърагобожя А сълъ Ъя абiе прiгърядЪтъ къ Божю радi опасЪнiя от ГЪрманъарЪха А тЪмъ же зачася бърань вЪлiя промЪжю антii а готъфЪ…
Царь же ГерманарЪхъ възъложi вiну на жену своя на Сонiльду а речЪ А сь жена прЪдаа мя а отЪнь Ъя на чЪтi разъдъвоiлъ съ Буланъбаръмъ сътраны моя Азъ же разъдъвою сiю жену за iзъмЪну Ъя А повелЪ къзънiтi сьмЪртiю страшьной А прiвязалi Ъя къ дъвоiмъ фаръсiсЪ а възъярiлi iхъ огънЪмъ на възъгонЪ А въбъръзЪ въмъчалi сii комонЪ въ разъныя сътороны а разъяшЪ сь жено на дii чЪтi А оумърЪ Сонiльда аже матi трiехъ сыновЪ царя ГЪрманарЪха А се бысть въ лЪто 5880 А сьмЪрть прiя от зълосЪрдънаго моужа своя ГЪрманарЪха Аць Господь сiЪ зъло оузъряхъмъ А сь ГЪрманарЪхъ кары ГосподънЪй да не iзъбЪжiтъ а прiгърядЪтъ възъмЪздiе къ нЪму же бо ешьтЪ прi КаiнЪ Господь реша Аще къто къровъ рода своя пролiяше а от сЪй же къровi сьмЪрть прiяше а възъмЪздiя да не iзъбЪжiтъ…
ТоЪ же бяше царю Iроду а тоЪ же бяше цЪзарю рымъскаму Нерону а тоЪ же прiялъ же ГЪрманарЪхъ…
В год 370-й от РХ пришли в остроготские земли народы чужие, племена гуннов, которые называли себя савирами и мордва, а с ними и другие племена и неведомые, ведомые царем их Буланбером, и начали они грабить готские земли, мужчин готских убивать, а женщин и детей забирать в рабство…
Царь Драгобуж, увидев эти напасти и беды в земле готов, стал предлагать Буланберу мир, и дал большие дани его послам, и этим обрел покой и избежал нашествия гуннов, а земли антов, росомонов и бужан уберег в добре и мире…И пошли послы от Божа к Буланберу же…
В год 371-й от РХ царь Драгобуж заключил мир с каганом Буланбером, и когда о том узнал царь готов Германарих, то очень разгневался на Драгобужа и повелел свои полки воинов подготовить к нападению на антов; Сунильда же тайно известила об этом своего отца Драгобужа, и посол ее вскоре прибыл к Божу, ради спасения от Германариха, и вскоре началась большая война между антами и готами…
Царь же Германарих возложил вину на свою жену Сунильду, обвинив ее в измене, так как она помогла своему отцу Божу разделить страну готов между Божем и Буланбером, и велел ее казнить страшной смертью и сказал: Как страну мою раздвоили Бож и Буланбер на части, так и я эту изменницу раздвою; и привязали Сунильду к двум коням и напугали их огнем, и быстро помчались кони в разные стороны и разорвали женщину на две части, и умерла Сунильда, мать трех сыновей царя Германариха, и в год 372-й от РХ погибла она по воле жестокого мужа своего Германариха, но Господь зло видит и Германарих кары Господней не избежит, и придет возмездие к нему, потому что еще при Каине Господь решил, что кто кровь рода своего прольет, от этой же крови смерть примет и не избежит возмездия…
Так же было и с царем Иродом, и с цезарем Римским Нероном, и то же примет и Германарих…



Въ лЪто же сiЪ 5880 адЪлъфii мЪзiны СонiльдъвЪ суть Вълiсарiй а Амъмiй вътаЪ вънiдутъ въ нощi въ шеломъ ГЪрманарЪхъвъ а оуязъвi чьрЪвы Ъго мЪчъмъ а руцЪ iзъранi Ъго а от толЪ немощьнъ бяше ГЪрманарЪхъ а четырЪ лЪта възълежа на съкорЪхъ яко гъноiщЪ съмъръдящЪ Ъго А въ лЪто 5884 прЪставiся въ моучЪнiяхъ вЪлiiхъ яко царь Iродъ въспрiяше кару Господъню а отмщанiе от адЪлъфiевъ Сара а Амъмiя за сьмЪрть Сонiльды…
По сьмЪртi же ГЪрманарЪха въласть въ Готъфii прiя ВЪнътауръ iже суть сыновЪцъ Ъго а онъ же въ лЪто 5585 пълЪнi царя антiевъ Дърагобужя а сыновЪй Ъго сътарЪйшiхъ Вълiсарiя а Амъмiя а iныхъ же геронътъвъ рода антiевъ а въсЪхъ же осьмьдесять чьловЪкы а распънi iхъ на къръстЪхъ въ нырiщЪхъ вЪлiiхъ аже на сътЪзi iзъ Готъфii на Съкуфiе А съкаръбiе iхъ а жены iхъ а чада iхъ а съкотiе iхъ а шеломы iхъ а къщЪi iхъ а отдаа iнымъ готьфы радi бълага iхъ…
Въ лЪто же 5886 хаганъ БуланъбЪръ бяше яко съузънiкъ БожЪвъ прiйдЪ въ сiлЪ кърЪпкой на верЪтiя въ вЪрхы Словутiча а вънезаапу възъста на готъфы А въ сь бъранi оуязьвi ВЪнътаура въ гълаву шерЪшiемъ а абiе оумЪрълъ ВЪнътауръ А БуланъбЪръ въкоупЪ съ Гуннiмунъдъмъ а Торiсъмунъдъмъ а ГЪзiмунъдъмъ разъделЪнiе сътъворехъмъ земълi Остръготъфскiя а такожьдЪ Съкуфii ВЪлiей а Вiзiготъфii А тЪмъ же сътъворяхъмъ iныя царъства А поча царъствоватi Гуннiмундъ а Торiсъмундъ въ Вiзiготъфii а ГЪзiмундъ въ Остръготъфii а Русi СловЪнъской аже вънiдЪтъ въ Остръготъфiю А БуланъбЪръ поiдЪ съ родъмъ своя къ Съкуфii ВЪлiей а къ антiямъ А тамо суть царъствiе Ъго А чада мЪзiны БожЪвы суть блiзънячЪ Данъ а Напръ а онЪ же рожьдЪны от жены мЪзiной БожЪвой аже гъръкыня а поiдутъ съ роды своя къ Словутiчю а сЪдЪ тамо по сь дьнi а наречЪ Словутiчь яко Данапръ А сь по iмянЪ кънязi сiхъ…
А от онЪхъ же iзыдутъ роды Полянъскiя а ешьтЪ РусiчЪ-СловутичЪ А тако сътъворiлася Русь Полянъская А на полунощiе аже оу Ъзерi Алъдъгъя сътъворiлася
В тот же год 372-й от РХ младшие братья Сунильды Велисарий и Аммий тайно вошли ночью в шатер Германариха и ударили его мечом в живот, и изранили руки его, и после этого стал сильно болеть Германарих и четыре года лежал на шкурах звериных, и они превратились в смрадное гноище, а в год 376-й от РХ умер Германарих в страшных муках, приняв, как и царь Ирод, кару от Господа и месть от братьев Сунильды, Велисария и Аммия, за смерть сестры…
После смерти Германариха власть в Готии принял его племянник Вентаур, который в 377 году от РХ пленил царя антов Драгобужа и сыновей его старших, Велисария и Аммия, и других вождей рода антов, всего 80 человек, и распял их на крестах по дороге из Готии в Скифию, в больших оврагах, а их имущество - и жен, и детей, и скот, и шатры, и рабов - отдал другим готам для их обогащения…
В год 378-й от РХ каган Буланбер, союзник Божа, пришел с огромным войском на холмы в верховьях Днепра и внезапно напал на готов, и в сражении убил Винитария ударом копья в голову, и сразу умер Винитарий, а Буланбер, вместе с Гуннимундом и Торисмундом, и Гезимундом, разделил земли готов восточных, а также Скифии Великой и готов западных и создал другие царства, и начали царствовать Гуннимунд и Торисмунд в Визиготии, а Гезимунд - в Остроготии и на Руси Словенской, которая также входила в Остроготию, а Буланбер ушел с родом своим в Скифию Великую и к антиям, и там стало его царство. А младшие дети Божа, близнецы Дан и Напр, которые рождены от младшей жены Божа, гречанки, пошли с родом своим к Словутичу и живут там и сейчас, и назван Словутич Данапром, по именам этих князей, Дана и Напра. А от них произошли поляне и еще русичи-словутичи, и так создалась Русь Полянская, а на севере, у озера Ладоги, возникла



Русь СловЪнъская…А царя антiевъ Дърагобужя едiно памятуютъ же на Русi Полянъской а такожьде а на Русi СловЪнъской А ПолянЪ а СловЪнЪ бълаго рекутъ о нЪмъ ано сЪй дiдо же дюжъ а могущънъ Дърагобужь абы не сърЪтЪнiе Ъго съ Вънътауръмъ сiцЪ вiталъ бысть не 90 годiнъ а прЪвiталъ бысть вЪкъ едiнъ а на бълаго Русi въсЪя…Чада же ДановЪ а НапъръвЪ суть вънучЪ Божевы iже сущi…
Русь Словенская…Царя же антов Драгобужа помнят как на Руси Полянской, так и на Руси Словенской; и поляне, и словены хорошо говорят о нем, что - это дед Драгобуж был большой и сильный, и если бы не встреча его с Винитарием, так жил бы не до 90 лет, а целый век на пользу всей Руси…
Дети же Дана и Напра, они же внуки Божа, которые живут...
https://web.archive.org/web/20170617080951/http://...
О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве: Плеснеске и Кисане
https://web.archive.org/web/20170617080951/http://...
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375 18Мб pdf



Мне нравится:
0

Рубрика произведения: Поэзия ~ Авторская песня
Количество отзывов: 0
Количество сообщений: 0
Количество просмотров: 18
Свидетельство о публикации: №1221201489042
@ Copyright: Игорь Бабанов, 01.12.2022г.

Отзывы

Добавить сообщение можно после авторизации или регистрации

Есть вопросы?
Мы всегда рады помочь! Напишите нам, и мы свяжемся с Вами в ближайшее время!

1