Литературный сайт
для ценителей творчества
Литпричал - cтихи и проза

Поход Олега Вещего на Царьград







Поход Олега Вещего на Царьград
И люди Руси очень полюбили Олега и назвали его Вещим, потому что про все ведает, как и Стрибог (А людiе зЪло възълюбЪ Хелъга А нарекоша iмя Ъмоу або сь ХЪлъгъ Въшьтiй Бо вЪдаетъ вьсь яко СътрiБогъ) 
***
Въ лЪто 6415 поiдоста ХЪлъгъ съ аръхонты своя а Фарълофъмъ а ВЪлЪмудъмъ а Карълъмъ а Рулавъмъ а СтЪмiдъмъ на ЦЪсарЪгърадъ А Iнгъвара же съ Халъгардъмъ iже ХЪлъгъ въторый остаа КЪнугардЪ А ашася съ варязi от Нуръманъ такожьдЪ варязi от Русi а СловЪнЪ а Чюдь а МЪря а КрiвiчЪ а ВятiчЪ а ДулЪбь а СевЪръ а ХъръватЪ а ТiверьцЪ аже суть тълмачЪ ГърЪцi дъля бо мовi сь языцЪ невЪдомЪ А РоманЪi рЪкутъ бЪ сь языцы суть Скуфь ВЪлiя А прiiдутъ Царюгъраду яко прузiе неiзъчiслiмо А въ пределы гърЪчьскы въстрЪмiся
...А поiдутъ по Словутiчю въ насадЪхъ вяшьтiiхъ а больмi дъвЪ тысящi а по четыредесятЪ воевъ въ насадЪ едiной А купъно съ комоньмi дъвашьды къмЪтя едiнъ дъля...А прiiдутъ Царюгъраду а поча воеватi на бърЪзЪхъ А вЪлiе зъло сътворiша ГърЪцьмъ А въ пълънъ вЪлiй iмутъ а вЪсi разъметаша А iмЪнiя же а зЪдi пожьгоша А людiе iзъбi Ово въ огънь въметаша Ово въ Понътъ такожьдЪ...
...А прiiдутъ Скуфiе от Понъта на ладiяхъ а кораблЪхъ по сушi бо ГърЪцi Судъ замъкоша а върата гърадовЪ затъворi АцЪ ХЪлъгъ повЪлЪ насадъмъ кълЪсы сътворiтi а ветрiлы правiтi а по сушi гърястi якось суть морЪ А се оузъряхъмъ кЪсярi Левонъ съ адЪлъфiемъ мЪзiнымъ Олександръмъ а оужасахуся сЪму

а повЪлЪ съламъ от ГърЪцi въбрзЪ поiдоста къ ХЪлъгу о оумълiтi сь градъ не погублятi а бЪдъмъ не чiнiтi Бо iмЪмься на податi яко же похощЪтъ кънязь Русi от ня А поiдутъ къ цЪсарЪмъ от ХЪльга пятъкъ архонты iже Фарълофъ а ВЪлЪмунъдъ а Карълъ а Рулавъ а СтЪмiдъ съ толмачьмi ТiверьцЪ А лiстъ от ХЪльга на гърЪчьскы мовi въдаяша цЪсарьмъ а рядъ iспълнiтi А даятi воямъ же по 12 грiвънъ на дъвЪ тысящi насадъ на 40 воевъ А къмЪтъмъ же по дъвЪ грiвъны на комонЪхъ iже вiтанiя остаа А гърадъмъ рускымъ чiслъмъ дъва десятЪ а осьмь по едiному таланту зълатъмъ А Матi гърадъвъ Рускыхъ Кыеву седъмь талантъвъ зълатъмъ А гъстЪмъ iже от Русi мыто не възiматi а мЪсячiну не iматi до шесьтi мЪсяцьвъ А въсякiя пакостi а обiды Русъмъ не чiнiтi А пълънъ не iматi А дъворы а бърашьно а пiтiе Русамъ даятi А въ любовЪ вiтатi А сь рядъ цезарi Леонъ съ Олександъръмъ съкърЪпiю от къруны прiложi а кърЪстъ прiгубЪ бо съ ХЪлъгъмъ мiръ сътворi Аже ХЪлъгъ съ архонты кляшася оружiемъ а Перунъмъ съ Вълосъмъ сь рядъ блюстiтi...
...А ешьтЪ речЪ ХЪлъгъ абы вЪтрiла насадЪхъ възънятi а въбрзЪ Кыеву отоiтi да сътворiтi от ГърЪць на сiхъ насадЪхъ вЪтрiла павълочiты Русамъ дъля а СловЪнЪмъ же толстiнънЪ остаа Аць анкiры въдаа мЪдяны...

...А отъiдутъ от ЦарЪгърада воi ХЪлъговЪ на полуночiе къ Русi А ХЪлъгъ же повелЪ оукрЪпiтi щiтъ свой на въратЪхъ ЦарьгърадовЪ А въкроугъ щiта ХЪльговЪ вънъзътi шерЪшiя медяныя А въсЪхъ дъвадесять а осьмь А сь шерЪшiя по едiному от гърадъвъ Русъкiхъ гърЪцьмъ памятi дъля а оустрашЪнiя от Русi...
...А прiiдЪ ХЪлъгъ Кыеву а прiнЪслъ бълагоЪ вЪлiе ПолянЪмъ а Русi А разъдаа дары а мужамъ а женамъ а чадамъ рустiiмъ А архонты Ъго възъратiша въ своясЪ съ дарамi а обiлiемъ вЪлiiмъ родъмъ своя...А людiе зЪло възълюбЪ Хелъга А нарекоша iмя Ъмоу або сь ХЪлъгъ Въшьтiй Бо вЪдаетъ вьсь яко СътрiБогъ...
 
В год 907-й пошел Олег с воеводами своими Фарлофом, Вельмундом и Карлом, Руальдом и Стемидом на Царьград, а Ингвара с Хальгардом, то есть с Олегом Вторым, оставил в Кёнугарде: и объединился с варягами-норманнами, а также с варягами-русами, и словенами, и чудью, и мерей, и кривичами, и вятичами, и дулебами, и северами, и хорватами, и тиверцами, которые выполняют роль переводчиков (ТiверьцЪ аже суть тълмачЪ) при общении с греками, потому что говоры этих народов неизвестны ромеям: и говорят ромеи, что все эти народы - скифы из Скифии Великой, и вот пришли они к Царьграду и накинулись на землю греков как саранча (яко прузiе неiзъчiслiмо)...
...И пошли они по Днепру в больших (вяшьтiiхъ) ладьях, которых было более двух тысяч, и в каждой насаде по сорок воинов и еще коней по два на каждого воина (а купъно съ комоньмi дъвашьды къмЪтя едiнъ дъля)...И пришли к Царьграду, и начали воевать на берегах, и огромные беды сотворили грекам, и великое множество их взяли в плен, и селения разграбили, и дома, и добро их сожгли, и людей поубивали: одних бросали в огонь, а других в пучину моря...
…И приплыли скифы по морю на лодках и кораблях, а греки Суд заперли и ворота затворили, но Олег приказал ставить на насады колеса и паруса закрепить, и по суше идти как по морю (ацЪ ХЪлъгъ повЪлЪ насадъмъ кълЪсы сътворiтi а ветрiлы правiтi а по сушi гърястi якось суть морЪ), и когда это увидели цезари Леон с младшим братом Александром, то пришли в ужас (оужасахуся сЪму) и приказали греческим послам быстрее идти к Олегу и умолить его не губить город и никаких бед не чинить, потому что согласны на любые дани, которые захочет князь Руси взять от греков. И пошли к цезарям от Олега пять воевод: Фарлоф, Велемуд. Карл, Руальд, и Стемид, с тиверцами-переводчиками и грамоту от Олега на греческом языке (а лiстъ от ХЪльга на гърЪчьскы мовi) дали цезарям, где были прописаны условия договора (рядъ iспълнiтi): дать воинам по 12 гривен из расчета на две тысячи насадов по 40 воинов, и конным воинам каждому по две гривны на пропитание, и городам русским, числом 28, по одному таланту золотом, а Киеву, матери городов русских, семь талантов золотом (А гърадъмъ рускымъ чiслъмъ дъва десятЪ а осьмь по едiному таланту зълатъмъ А Матi гърадъвъ Рускыхъ Кыеву седъмь талантъвъ зълатъмъ; Лаврентьевская летопись: И заповЪда Олегъ дати воемъ на 2000 кораблiй, по двЪнадцать гривнъ на ключь, и потомъ даяти уклады на Рускiе городы: первое на Кiевъ, таже и на Черниговъ, и на Переяславъ, и на Полътескъ, и на Ростовъ, и на Любечъ, и на прочая городы; по тЪмъ бо городомъ сЪдяху князья подъ Ольгомъ суще), и от купцов, которые из Руси, налоги (мыто, Мытищи) не брать за въезд и месячный налог (мЪсячiну не iматi) за пребывание до шести месяцев не взимать, также не делать всякие пакости и обиды русам и в плен не брать, а дворы для проживания, еду и питье русам давать и в любви с ними жить (А въсякiя пакостi а обiды Русъмъ не чiнiтi А пълънъ не iматi А дъворы а бърашьно а пiтiе Русамъ даятi А въ любовЪ вiтатi). И этот договор (рядъ) цезари Леон и Александр печатью от своей короны скрепили и крест целовали (съкърЪпiю от къруны прiложi а кърЪстъ прiгубЪ), и этим мир с Олегом заключили, а Олег с воеводами поклялись оружием и Перуном с Волосом этот договор соблюдать (аже ХЪлъгъ съ архонты кляшася оружiемъ а Перунъмъ съ Вълосъмъ сь рядъ блюстiтi)…
…И еще приказал Олег паруса на насадах поднять и тотчас плыть к Киеву, а паруса на этих насадах греки сделали из шелка для русов и из холстины - для словен, но зато якоря им дали медные (вЪтрiла павълочiты Русамъ дъля а СловЪнЪмъ же толстiнънЪ остаа Аць анкiры въдаа мЪдяны)…
…И отошли от Царьграда воины Олега на Север, на Русь, Олег же приказал прибить свой щит на воротах Царьграда, вокруг щита воткнуть двадцать восемь медных копий, по одному от каждого города Руси для устрашения греков да и чтобы помнили Русь (А ХЪлъгъ же повелЪ оукрЪпiтi щiтъ свой на въратЪхъ ЦарьгърадовЪ А въкроугъ щiта ХЪльговЪ вънъзътi шерЪшiя медяныя А въсЪхъ дъвадесять а осьмь А сь шерЪшiя по едiному от гърадъвъ Русъкiхъ гърЪцьмъ памятi дъля а оустрашЪнiя от Русi)…
…И пришел Олег к Киеву и привез много добра полянам и русам, и раздал дары мужам и женам, и детям русским, и воеводы его вернулись к себе с дарами и добычей огромной для своих родов…И люди Руси очень полюбили Олега и назвали его Вещим, потому что про все ведает, как и Стрибог (А людiе зЪло възълюбЪ Хелъга А нарекоша iмя Ъмоу або сь ХЪлъгъ Въшьтiй Бо вЪдаетъ вьсь яко СътрiБогъ) 



Мне нравится:
0

Рубрика произведения: Поэзия ~ Авторская песня
Количество отзывов: 0
Количество сообщений: 0
Количество просмотров: 28
Свидетельство о публикации: №1220729475160
@ Copyright: Игорь Бабанов, 29.07.2022г.

Отзывы

Добавить сообщение можно после авторизации или регистрации

Есть вопросы?
Мы всегда рады помочь! Напишите нам, и мы свяжемся с Вами в ближайшее время!

1