Кажи ми моля те.


Кажи ми моля те.
Аз тази ли жена,която по нищи във мрака,
Сяда до леглото ти.
Която вярвала във твоита топлина.
И ти отключил ненадеино обич.
Немил недраг за многото особ.
Усещтам в тишина твоито стенане.
Так двамата сложихме краи.
Наш вечен сблъсък се оказа челен.
Один на друг все гледаме с укор.
Кои стигне първ до слънчева патека.
И само безимяните звезди,
Със мен говорят на любовна тема.
Сложи ръка на моето чело,
Кажи ми с Богом глупаво човече.
Във този миг изчезне топлина.
И аз долавям само заклинане.
Не се обичаме,не вярваме в късмет.
Сякаш два демона във мрака неми.
Живота ми преключи в един миг.
А ти помни която докосна ти.
Във този ад не каня аз народ.
Сидим и мисля за какво съм.
Таинствената,страната челика.
Която има малко сърчице.
Сбогуваися с любимата играчка,
Ще лакатушиш вечно на Земя.
А аз ще взема нещо и тетрадка,
Задето имам хубави чада.



Мне нравится:
0

Рубрика произведения: Поэзия ~ Авторская песня
Количество рецензий: 0
Количество просмотров: 8
Опубликовано: 01.11.2019 в 16:53






Есть вопросы?
Мы всегда рады помочь!Напишите нам, и мы свяжемся с Вами в ближайшее время!
1