Всичко.


Всичко дето трябва в тоз живот,
Таз писалка и парче хартия.
Искам аз да кажа на народ,
Да запомнят бащтино си име.
Странно что приличаме на тях,
По очи и устни и по нрава.
За това живея в този миг,
И хартия цапам със волнение.
Тяхна орис кипнала във мен.
Сигурно забравям за реалност.
Тоз народ на кво ли завидя. 
Аз живея сякаш безимяна.
И напрасно писал Сервантес.
Минаха дела на Дон Кихота.
Сякаш Дулсинея чакам аз,
Да ми каже някои , кво е обич.




Мне нравится:
0

Рубрика произведения: Поэзия ~ Авторская песня
Количество рецензий: 0
Количество просмотров: 5
Опубликовано: 14.04.2019 в 16:12






Есть вопросы?
Мы всегда рады помочь!Напишите нам, и мы свяжемся с Вами в ближайшее время!
1