Сурожская Русь и борьба за нее


А шед iнi до Сурi на полдене
а Суражь град утвржаша
...у морiя
iже Грьцi iмяii тамо
кряпiша гряд Суражь
Бiлоярь...КрiвоРг
бя тоii щас конЪзь Руштi
а бЪл голомбь пущяшет
Камо тоii лЪте
тамо iтi
А тоi лЪтi на Гръце
КрiвРог налЪзЪ на нь
а ростърща тая
Ту бо Грьцi
яко лiсi
осцастем вртЪвя
даяше КрiвРгу зълъто руно
а комоньце стребнЪ
А тЪ КрiвРг
се удржi на Сурожi
Онi же Грьцi
бяштi на колунЪх
КрiвРг догодiся
А бысте Русе отворжщена тамо
А такожде Грьцi навЪржгоша на нь
бояноув во желЪзЪх
а побящi iа
Велька вЪржена есь крев Руштiа до пауды
а нЪсць стеньгабiя Русiцом
И пошли другие (iнi) к Сурье (до Сурi – на Солнце) на полдень. И Суражь- град сотворили (утвржаша) у моря, который Греки (теперь) имеют там, укрепленный град Суражь (кряпiша гряд Суражь). Белояр (из древнего рода Белояров - см. Дощ.9б - Белояр - отец Ория, дед Кия - сначала Киев носил название - Белояров брод) Криворог был в то время князем русским и белого голубя (он) пускает. Куда тот полетит, туда и идти. А тот летит на Греков. Криворог налез (напал) на них и разтёр (разторгнул, разбил) тех. Тут Греки как лисы, хвостом завертели (осцастем вртЪвя) и дали Криворогу золотое руно (конское покрывало?) и конский стребень (?). А тот Криворог удержался на Сурожи. Они же Греки были на колунях (в окрестности). Криворог согласился (сгодиться - договориться). И была Русь открыта (доступна иным) там. И так Греки ввергли (вероломно) на них боянов в железах (т.е. тяжеловооруженных) и побили их. Велика вержена (пролита) есть кровь русская до самой земли (велька вЪржена есь крев Руштiа до пауды) и нет (конца) стенаньям Русичей
Влескнига. Дощ.4. Исходные тексты
https://vk.com/doc399489626_470333464

(19) Гордынь (6158/650, 67, 6225/717) – А поiдЪ Горъдънъ на Iустiнiана II съ бъранiю на Тавъръ съ воi мъногы А оуязъвлЪнъ сьмЪртiю от гърЪцi А iзыдуть iзъ Таврiя тЪщii А сь бысть въ лЪто 6225 А пълачь вЪлiкъ въ полянЪхъ - И пошел Гордынь на Юстиниана II с войной за Крым и был убит греками, и ушли войска из Крыма с ущербом для себя…и это было в год 717-й от РХ, и было горе у полян
(33) Горислав (6183/675, 75, 6258/750) – А въ лЪто 6258 кънязь Горiславль iмЪяшЪ бърань съ гърЪцi а обры А сь же лЪто прЪставiся от ноужьды вЪлiей А русы дань възъiмааху от обры А гьлагълютъ аже зълоядiе от Конъстанътiна цЪзарi прiiмаше - в год 750-й от РХ князь Горислав воевал с греками и обрами, и в тот же год умер от больших мучений, и русы дань взяли с обров: говорят, что князя Горислава отравили ядом от цезаря Константина
(30) Белояр Криворог (6210/702, 78, 6288/780) - А многы бранi съ грЪцi iмааще за Сурожiе а ХЪръсонЪсъ - много воевал с греками за Сурож и Херсонес

А въ тоЪ же лЪто 6206 прiiдЪ КыЪву къняжЪнiя дъля от вЪча Горъдынь кънязъ же от поляны А бысть кънязьмъ вЪлiiмь аже до лЪта 6225 А егъда же съконъча бо оуязъвлЪнъ бяше на бъранi въ ТаврЪ оу СурожЪ съ гърЪцi а скiфЪ
Въ лЪто же 6226 прiiдЪ от вЪча на КыЪвъ къняжЪнiя дъля кънязъ Горiславль iже от рода полянъ А бысть до лЪта 6238 А оумЪрлъ от нужьды вЪлiей въ чьрЪвЪ Ъго А iдЪже съ бъранi от обрЪ А гълаголютъ же въ чадi яко въсъпрiяша Горiславль зълоядiе въ сънЪдiе аже iмутъ от гърЪцы
Въ лЪто 6237 поiдЪ БЪлояръ Крiвърогъ iже кънязъ от Полянъ А поiдЪ къ Тавъру на гърЪцi А прiiдЪ съ воi мъногы къ Сурожю А възя от Патъракъса iже суть архЪлай сЪго гърада мъзъду вЪлiю А поiдЪ на ХЪръсонЪсъ въ лодiяхъ А по ръцЪмъ iнъдЪ съвЪршi iзъЪздъ iнако ано ашоутъ а въсоуЪ занЪ воi мъногы поча чьрЪвъмъ страдатi а бальство вЪлiе iмаашЪ а въбързЪ Кыеву възъратiся а етЪръ съконъчя…
Въ лЪто же 6240 же iдЪ въторiцЪю БЪлояръ на ХЪръсонЪсъ А iже съ нiмъ же полянЪ а антЪ а българЪ А бысть сЪщя вЪлiя съ гърЪцi а аръмЪнЪ А iхъ же iпатоса въ пълънъ iмутъ же зане iзъкупъ iзърядънъ даяшЪ а iпатоса отпущахъ А мъногы аръмЪнЪ а ромЪi въдаа а Кыеву прiведохъмъ А въ верiгы А сЪдЪ въ вертЪпЪхъ въ кълючЪнii зане сь къщЪi зЪло iскусьнъ дЪятелi бо зъдъчiе дъбры гърадовЪръшiю а балii дъбры а хартофiлаксы гожiя а пiсьмЪны iныя а языцы iныя вЪдотелi…
***
И в тот же год 698-й от РХ пришел (прiiдЪ) в Киев на княжение от веча (от вЪча) Гордынь, князь от полян. И был великим князем (бысть кънязьмъ вЪлiiмь) аж до 717 года от РХ, пока (егъда) не скончался (съконъча) от ран, полученных в сражении (бо оуязъвлЪнъ бяше на бъранi) в Крыму, около Сурожа (ТаврЪ оу СурожЪ), с греками и скифами (съ гърЪцi а скiфЪ)…
В год 718-й от РХ пришел в Киев на княжение от веча князь Горислав (Горiславль), из рода полян (от рода полянъ), и пробыл (бысть) до 750 года от РХ, а умер от сильной боли (нужьды вЪлiей) в животе (въ чьрЪвЪ) его, при возвращении после сражения (iдЪже съ бъранi) с обрами. И говорят в народе (гълаголютъ же въ чадi), что принял (въсъпрiяша) Горислав яд в пище (зълоядiе въ сънЪдiе), по наущению греков (аже iмутъ от гърЪцы)…
В год 729-й от РХ пошел Белояр Криворог (поiдЪ БЪлояръ Крiвърогъ), Полянский князь (в поход). И пошел к Тавру (Тавъру – Крым) на греков. И пришел с воинами многими к Сурожу (Сурожю). И взял (възя) от Патракоса (Патъракъса), главы (греч. архЪлай) этого города, большую дань (мъзъду вЪлiю). И пошел на Херсонес (на ХЪръсонЪсъ) в лодиях (въ лодiяхъ – большая речная лодка). И по рекам местами (iнъдЪ) совершал (съвЪршi) набеги (iзъЪздъ), но получилось в пустую (въсоуЪ), так как (iнако ано ашоутъ а въсоуЪ занЪ?) многие воины начали страдать животом (поча чьрЪвъмъ страдатi) и болезни большие имели (бальство вЪлiе iмаашЪ), пришлось срочно возвращаться в Киев (въбързЪ Кыеву възъратiся), а некоторые (етЪръ?) умерли (съконъчя)…
В год 732-й от РХ вторично (въторiцЪю) пошел Белояр на Херсонес. И с ним были поляне, анты и болгары. И была сеча великая (бысть сЪщя вЪлiя) с греками и армянами. А их предводителя (греч. iпатоса) взяли в плен (въ пълънъ iмутъ), так как (зане) изрядный выкуп (iзъкупъ iзърядънъ) давали (даяшЪ) и ипатоса отпустили (отпущахъ). И многих армян и ромеев (византийцев) взяли (въдаа?) и привели в Киев (а Кыеву прiведохъмъ). И в цепях (въ верiгы). И посадили в пещеры в заключении (сЪдЪ въ вертЪпЪхъ въ кълючЪнii), так как (зане) эти пленники (сь къщЪi) сильно искусные деятели (зЪло iскусьнъ дЪятелi), ибо (бо) строители добрые градовершию (зъдъчiе дъбры гърадовЪръшiю – хорошие градостроители), и хорошие врачи (балii дъбры), и архивисты-библиотекари гожии (хартофiлаксы гожiя), и по письменности и другим языкам ведающие (пiсьмЪны iныя а языцы iныя вЪдотелi)…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375 18Мб pdf
https://www.twirpx.com/file/2385856/
http://history-fiction.ru/books/all_1/section_0_1/book_4912/



Мне нравится:
0

Рубрика произведения: Поэзия ~ Авторская песня
Количество рецензий: 0
Количество просмотров: 20
Опубликовано: 26.07.2018 в 11:28
© Copyright: Игорь Бабанов
Просмотреть профиль автора






Есть вопросы?
Мы всегда рады помочь!Напишите нам, и мы свяжемся с Вами в ближайшее время!
1