Завещание (память) Гостомысла (783, Новгород; 77; 27.06 860, Волотово Поле)



…Въ лЪто 6366 разъболЪся зЪло Гостомыслъ а сълъ поiдЪ от нь Годъславу къ ОбодърiтЪ iже суть варязЪ-русы дажь абiе прiспЪ вънучЪ РодЪрiгу на Русь а кънязьмъ на ЛадожЪ ставiтi а съ родъмъ своя А харатiю даяшЪ о сЪмъ А Вадiмiру яко старЪйшЪму НовЪгърадЪ по Гостомыслу къняжiтi А Iзъбору iже Айсъбаръ на IзъборъстЪ бытi А Iнару на БЪлеЪзЪрЪ къняжiтi А старЪйшiй Осъкълодъ вiтаетъ съ родъмъ оу ОлъдiрЪ въ КiевЪ
Въ лЪто 6368 дъня 27 элулъ мiнiа прiiдЪ ноужьда вЪлiя на земълю СловЪнъскую Бо прЪставiся кънязь вЪлiй СловЪнъскiй Гардъмундъ iже наречЪнъ Гостомыслъ А языцы рускымi а словЪнъскiмi въсЪмо оплачьнъ А хълъмъ Ъго же на ВълътовЪ iже оу Хьлмъгарда А прiiдутъ на погребЪнiе вьсь прiсънъ Ъго А жена едiна Ъго Софiя А дъщЪрi Ъго Радуна а Русълава А сыновьць Ъго Будiгостъ А нЪтiя ОлЪва А вънучi Ъго старЪйшiя Осъкълодъ а Вадiмундъ А Iзъборъ а Эйнаръ а Росiца А правнучЪ Борiсълавъ iже Борiчь а мЪзiны отрочЪ

Людъмiла а Фрулавъ а ВЪлъмудъ Сь прiснь аже вЪдалi кънязя въ вiтанiе Ъго а въ худостi а въ оуспЪнii Ъго же
А въсЪхъ лЪтъ Гостомысловыхъ бяше седъмъдесятЪ а седъмь А оуспЪлъ Гостъмыслъ къ четырьмъ сынамъ своiмъ же iже съгiнулi въ лЪто 6334 въ морЪ Варяжъскъмъ А вiталъ бЪзъ нiхъ же 34 годiны на Русi СловЪнъской А бълагая памятЪ Ъго на земълЪ СловЪнъской прЪбудЪтъ на векы
***
В год 858-й очень сильно заболел (разъболЪся зЪло) Гостомысл и послал посла (сълъ поiдЪ) к Годславу, к ободритам (Годъславу къ ОбодърiтЪ), то есть к варягам-русам (iже суть варязЪ-русы), (с прошением,) чтобы пришел внук Родериг на Русь для княжения на Ладоге со своей семьей (дажь абiе прiспЪ вънучЪ РодЪрiгу на Русь а кънязьмъ на ЛадожЪ ставiтi а съ родъмъ своя). И грамоту (харатiю - греч. небольшая договорная грамота. На пергамене?) дал о том (даяшЪ о сЪмъ). А Вадимиру (Вадiмiру) как старшему (яко старЪйшЪму) в Новгороде после смерти Гостомысла княжить (НовЪгърадЪ по Гостомыслу къняжiтi). А Избору, который Айсбар (а Iзъбору iже Айсъбаръ) в Изборске быть (на IзъборъстЪ бытi), а Инару на Белоозере княжить (а Iнару на БЪлеЪзЪрЪ къняжiтi). А старший (старЪйшiй), Аскольд (Осъкълодъ), живет с родом в Киеве, у Дира (вiтаетъ съ родъмъ оу ОлъдiрЪ въ КiевЪ)…
В год 860-й от РХ, в день 27 июня месяца, пришло великое горе (прiiдЪ ноужьда вЪлiя) на землю Словенскую (на земълю СловЪнъскую): умер (прЪставiся) великий князь словенский Гардмунд, нареченный на Руси Гостомыслом, и был он оплакан всеми людьми словенскими и русскими (а языцы рускымi а словЪнъскiмi въсЪмо оплачьнъ), и могила (хълъмъ) его есть на Влатовом (поле), что у Хольмгарда (на ВълътовЪ iже оу Хьлмъгарда), и пришли (прiiдутъ) на его похороны (на погребЪнiе) все родственники (вьсь прiсънъ) и жена (жена едiна - оставшаяся?) его София (Софiя), и дочери его Радуна и Руслава (Радуна а Русълава - нет Умилы), и племянник (сыновьць) его Будигост (Будiгостъ), и племянница (нЪтiя) Олева (ОлЪва) и старшие его внуки (вънучi Ъго старЪйшiя) Аскольд и Вадимунд (Осъкълодъ а Вадiмундъ), и Избор, и Эйнар, и Росица (а Iзъборъ а Эйнаръ а Росiца), и правнук (правнучЪ) Борислав, он же Борич (Борiсълавъ iже Борiчь - сын Аскольда), и младшие отроки (мЪзiны отрочЪ) Людмила, Фрулав, Вельмунд (Людъмiла а Фрулавъ а ВЪлъмудъ). Это вся родня (сь прiснь), кто знал князя при жизни (аже вЪдалi кънязя въ вiтанiе Ъго), и при его болезни (а въ худостi), и при кончине его (а въ оуспЪнii Ъго же)…
А всех лет Гостомысла было 77, и ушел к своим четырем сыновьям (А оуспЪлъ Гостъмыслъ къ четырьмъ сынамъ своiмъ), которые погибли (съгiнулi) в год 826-й от РХ в Варяжском море (в озере Варяжском погибли все дети мужского пола рода Гостомысла от рук норманнов Гунульфа, первенца Улофа, конунга викингов, которые живут в Сигтуне (древняя столица Швеции, в 60 километрах от Стокгольма, около аэропорта Арланда)). И жил он без них 34 года на Руси Словенской. И добрая память о нем на земле Словенской сохранится навеки - А благая памятЪ Ъго на земълЪ СловЪнъской прЪбудЪтъ на векы

Огълава XII Се Рурiкова Русь а сътЪзя Ъя Запiсъкъ iзъ БудiнЪнькаго Iзъбърнiка о лЪтЪхъ мiнувъшiхъ аже от оуспЪнiя ГостомысловЪ а до оуспЪнiя ЯрославЪлЪго
Въ лЪто 6366 прiiдЪ от Гостомысла сълъ Годъславу на Полабiе А просящЪ Гостомысль дабы прiслатi болъщего вънука РудЪрiга на СловЪнЪхъ къняжЪнiя дъля на Ладожье А память въда сълъ Годъславу о наслЪдънiцi ГостомысловЪ на СловЪнЪхъ А Оскълоду бытi оу ПолянЪхъ занежЪ зятiй а сынЪ назъванъ Ольдiру А Вадiмiру бытi оу НовЪгърадЪ яко старЪйшЪму А сыновъцЪ Будiгосту бытi на ПлЪсковЪ А РудЪрiгу бытi на Ладожье А Iзъбору бытi на IзъборъстЪ яко отчiна Ъ А Iнару бытi на БЪлеЪзЪрЪ А СiгънЪтръ съ Торвардъръмъ осташася на отчiнЪ Полабъской яко наслЪдънiцi ГодъславовЪ оу ОбодрiтЪхъ
Въ лЪто 6368 оумЪрлъ кънязь Русi СловЪнъской вЪлiй а бълагый Гостомыслъ А земъля въсплакася на вьсь Русi СловЪнъской А гърЪбiщЪ Ъго ЪсьтЪ на ВълатовЪ додънесь А зача къняжiтi оу НовЪгърадЪ кънязь Вадiмiръ а наречЪнъ оу варязЪй яко Вадiмундъ А онъ же суть старЪйшiй вънучЪ Гостомыслъвъ iже по завЪту дЪдовЪ прiiшЪдъ от ПлЪсковЪ
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее Записки из Будинского изборника о времени, прошедшем от кончины Гостомысла и до кончины Ярослава
В год 858-й прибыл посол к Годславу на Полабие, с просьбой от Гостомысла, что-бы Годслав прислал бОльшего (среднего, но не старшего) внука Родерига (у Гостомысла было семь внуков и одна внучка) на Словенское княжение в Ладогу (болъщего вънука РудЪрiга на СловЪнЪхъ къняжЪнiя дъля), и посол память (завещание) отдал Годславу о наследниках Гостомысла на Словенской земле. А Аскольду велел быть у полян, потому что он зять и сын названый князю Олдиру, и Вадимиру велел быть в Новгороде как старшему (яко старЪйшЪму) внуку, и племяннику Будигосту велел быть в Плескове, и Родеригу велел быть в Ладоге, а Избору - в Изборске, так как это отчина его. И Инару велел быть в Белоозере, а Сигнётр и Торвардр остаются на отчине Полабской как наследники князя Годслава у ободритов.
В год 860-й умер князь Руси Словенской великий и благий (благий - творящий благо, добро) Гостомысл. И восплакала вся земля Словенская, и доныне есть могила (гърЪбiщЪ) Гостомысла на Волотовом поле. И начал (зача) княжить в Новгороде князь Вадимир, нареченный у варягов (варягов-пруссов) Вадимундом, так как он старший внук Гостомысла, который пришел по завещанию деда (завЪту дЪдовЪ) из Плескова (Пскова)
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375 18Мб pdf
https://www.twirpx.com/file/2385856/



Мне нравится:
0

Рубрика произведения: Поэзия ~ Авторская песня
Количество рецензий: 0
Количество просмотров: 24
Опубликовано: 28.06.2018 в 11:06
© Copyright: Игорь Бабанов
Просмотреть профиль автора






Есть вопросы?
Мы всегда рады помочь!Напишите нам, и мы свяжемся с Вами в ближайшее время!
1