Будинский изборник. Арамейская Библия. Гл.II



Оглава II. ПтолемЪево моудръмыслiе о ВЪчностi а ВсЪлЪнной сь Алмагiста
Нашь Мiръ суть ВсЪлЪнная або Анам аже же суть нЪкая съфЪра бЪзкрайная зЪло вЪлiя iдЪ безчiслЪна тьма попрiщь въ безплътнь бЪздънiе аже хранiтi въ собЪ вЪлiе множьство астрii а iные тЪла небесъ а Гелiосъ а Геосъ або Земълiе а Екату або СелЪнъ
Наша же Землiе ако нЪкiй корабъць плоувьтъ моудънъ въноутрь бЪзкрайной поучiны ВсЪлЪнной съфЪры въ сърЪдЪ iныхъ астрiй iмЪяше сътЪзю своя явлЪнну а хранiму крЪпостiю Бога Саваофа ВсЪдЪржiтеля
СъфЪра же ВсЪлЪнной въ течЪнiЪ многыхъ тьмаа тысящь вЪкъмъ незначаемо чЪть за чЪтiю являетъ пръдвiжЪнiе по бЪзкраiному Поясу або Къроугу неiстълЪнной ВЪчьностi аже являетъ ся бЪзкрайнъ Iхаосъ аже наречЪнъ съ Енiгъма iдЪ естi ПрЪдЪлъ Мiра А сь суть пьль а пьрьхъ от iстълЪнныхъ мьрьтъвыхъ астрiй Се царьствiе Сьмьрътi iде суть едiнъ Каганъ Сатанаiлъ або ВелъзЪвоулъ
Аннамъ же пребываху въ нетьлЪнii або въ ВЪчьностi аже нЪсть оу нЪя нi зачала нi къна бо являетъ въ собi заторЪннi Къроугъ або бЪзкрайнъ Поясъ Въ нЪмъ же вiтаетъ съфЪра ВсЪлЪнной
Аже съфЪра ВсЪлЪнной прЪбываху въ ВерЪтii бо iмЪтъ предЪлы вiтанiя своя от зачала а до къна Сь рЪчь суть ВьрЪмя бытiя ВсЪлЪнной
Се моудръмыслiе а поучЪнiе есть Алмагiста аже явлЪно от Клавдiя ПтолемЪя въ лЪто Господне 5676 от СМ Въ объластi же ЕгiпЪтъской занЪ сь ПтолемЪй вЪдуе нЪкыя дрЪвлiе скърыжалы от ЕгипЪтскы а Асурiйсъкы жьрЪцы iже онЪ обiтаху прЪже РождЪства Хрiстова за 1500 лЪтъ въ Фiвахъ а ВавiлонЪхъ въ храмехъ звЪздочЪтънiхъ iже вЪдоваху астрii а iныя знамЪнiя небесныя аже являЪтъ iмъ же Кiрiосъ ВсЪдЪржiтель Мiра
СЪя Алмагiста оглашаЪтъ вЪлiю търоiцу законовъ Мiра Сi рЪчь от елiнъскы языцы номосъ съ Iрiнiсъ На нiхъ же тъвЪрдь Мiра суща а вiтанiе Ъго же
I номосъ ДъвiжЪнiе Мiра суть вiтанiе Ъго въ ВерЪтii Къроуга ВЪчъностi Поконе ВсЪлЪнная iмЪтъ а являетъ дъвiженiе она суща Зънакъ вiтанiя ВсЪлЪнной есть СъвЪтъ бо СъвЪтъ суть Доухъ Божiй або дыханiе Саваофа ВсЪдЪржiтеля въ ВсЪлЪнной
II номосъ ТъворЪцъ ВсЪдЪржiтель являетъ въ сутi своя търоiцы сiлъ а крЪпостi Ъго Се взаiмостяжЪнiе а коловращЪнiе а оустрЪмлЪнiе iже съгоущахъмъ артемiтъ Iхаоса въ матЪрiю ВсЪлЪнной аже даяша зачало астрiямъ Мiра а iхъ же вiтанiю въ ВерЪтii ВсЪлЪнной
III номосъ ОбiтЪль Тъворъца ВсЪдЪржiтеля являетъ въ себЪ сърЪдоточiе Мiра а Доуха Свяатагы Благомоудраго Въ зЪнiцЪ заторЪннаго Къроуга ВЪчьностi се есть ТрiГълавъ крЪпостей Господънiхъ СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый ОнЪ же рожьдаютъ а озаряютъ ВсЪлЪнную Онъ же съхраняютъ равновЪсiе Мiра А Кроугъ ВЪчьностi ако къроуна оувЪнчаетъ обiтЪль Тъворца
АмЪнь
Сь законъ едiнъ чьловЪкъмъ дъля понЪже чьловЪкы же яко нЪкыя астрii такожьде iмаютъ свою търоiцу Се рожьдЪнiе Се вiтанiе Се сьмьръть
ОнЪ iмаютъ вiтанiе своЪ поконе Доухъ Божiй озаряЪтъ доушу чьловЪцы да не iзыдЪтъ от ня на небЪсi къ Богу Пьлъть же отрiнувъ же доушю предаЪтъ ся ГЪосу
АмЪнь
Глава II. Птолемеево учение о Вечности и Вселенной из Альмагеста
Наш Мир - суть Вселенная, подобно Анаму (або Анам), представляет собой некую бескрайнюю сферу, весьма огромную, простирающуюся на бесчисленную тьму поприщ, которая в бесплотном и бездонном пространстве хранит в себе великое множество звезд (астрii) и других тел небесных, и Солнце (Гелiосъ), и Земля (Геосъ або Земълiе), и Луна (Екату або СелЪнъ).
Наша же Земля, как некий корабль (корабъць), медленно (моудънъ) плывет внутри бескрайней пучины Вселенной сферы среди других звезд и имеет свою определенную дорогу (сътЪзю своя), явленную и хранимую силой Бога Саваофа-Вседержителя.
Сфера же Вселенной в течение многих тысяч веков медленно (незначаемо чЪть за чЪтiю) смещается (являетъ пръдвiжЪнiе) по бескрайнему Поясу, или Кругу (Поясу або Къроугу), неистленной Вечности, которая представляет собой бескрайний Хаос, называемый Энигмой, где есть (iдЪ естi) Предел Мира, состоящей из пыли и праха разрушенных (iстълЪнныхъ), мертвых звезд. Это царство Смерти, где есть (iде суть) один Каган-Сатанаил, или Вельзевул (ВелъзЪвоулъ).
Анам же пребывает в нетленности или в Вечности (пребываху въ нетьлЪнii або въ ВЪчьностi), у которой нет ни начала, ни конца (аже нЪсть оу нЪя нi зачала нi къна), так как она представляет собой замкнутый (заторЪннi) Круг, или бесконечный (бЪзкрайнъ) Пояс, в котором находится (вiтаетъ – живет) сфера Вселенной.
Сфера же Вселенной обладает движением времени (прЪбываху въ ВерЪтii), так как имеет пределы жизни (предЪлы вiтанiя) от начала и до конца, т.е. Времени бытия Вселенной.
Это учение (моудръмыслiе) и поучение есть Альмагест, который написан (явлЪно) Клавдием Птолемеем в год 5676 (168)-й от СМ в области Египетской, так как этот Птолемей знал (вЪдуе) некоторые древние скрижали (скърыжалы) египетских и ассирийских жрецов (ЕгипЪтскы а Асурiйсъкы), которые жили в Фивах и Вавилоне (въ Фiвахъ а ВавiлонЪхъ) за 1500 лет до РХ в храмах звездочетов (въ храмехъ звЪздочЪтънiхъ) и изучали (вЪдоваху) звезды и другие небесные знамения, которые им являл Господь (Кiрiосъ) -Вседержитель Мира.
Этот Альмагест оглашает великую троицу (оглашаЪтъ вЪлiю търоiцу) законах Мира, или на греческом (елiнъскы) языке - номос иринис; по этим законам существует твердь Мира и жизнь его.
I закон. Движение (ДъвiжЪнiе) Мира - это жизнь (вiтанiе) его веретия (движение материи) в Круге Вечности (въ ВерЪтii Къроуга ВЪчъностi). Пока Вселенная обладает (iмЪтъ а являетъ) движением, она существует (она суща). Признак жизни (Зънакъ вiтанiя) Вселенной есть Свет, ибо Свет - это Дух Божий, это дыхание Саваофа-Вседержителя во Вселенной.
II закон. Творец-Вседержитель являет в себе троицу сил крепости его: это взаимопритяжение, вращение и движение (взаiмостяжЪнiе а коловращЪнiе а оустрЪмлЪнiе), посредством чего артемит (пыль или прах) Хаоса сгущается в материю Вселенной, которая дает начало звездам мира и их жизни во Времени Вселенной (въ ВерЪтii ВсЪлЪнной).
III закон. Обитель Творца-Вседержителя представляет (являетъ) собой средоточие Мира и Духа Святого Благомудрого. Центр (Въ зЪнiцЪ) замкнутого (заторЪннаго) Круга Вечности есть Триглав сил (ТрiГълавъ крЪпостей) Господних: это Свет, Разум и Дух Святой (СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый). Они же рождают и озаряют Вселенную. Они же сохраняют равновесие (равновЪсiе) Мира. И Круг Вечности, как корона (къроуна), увенчивает обитель Творца (обiтЪль Тъворца).
Аминь
Этот закон един (Сь законъ едiнъ) и для людей (чьловЪкъмъ дъля), потому что (понЪже) люди, как и некие звезды, также (такожьде) имеют свою троицу: это рождение, жизнь и смерть (Се рожьдЪнiе Се вiтанiе Се сьмьръть).
Жизнь продолжается, покуда (поконе) Дух Божий озаряет душу человека и пока душа не уйдет от него (не iзыдЪтъ от ня) на небеса к Богу. Тело (пьлъть – плоть) же с исторгнутой душой (отрiнувъ же доушю) предается Земле (ГЪосу).
Аминь

КъратЪма ВсЪлЪнной а Iхаоса от Алмагiсты ПтолемЪя
Се оучЪнiе отвЪржьно бысть I НiкЪйскыя Съборъмъ въ лЪто ГосподнЪ 5833 от СМ яко дърЪвлiй апокрiфъ ЕгiпЪтьскы або Асурiйскы
Се есть сътЪзя ВсЪлЪнной въ КъроугЪ ВЪчьностi
СъфЪра Мiра <- ВерЪтiе Мiра -> сътЪзя Мiра <- прЪбы <- убо
ОбiтЪль Тъворца Се ТрiГълавъ Ъго крЪпостi -> Мысль Бога а Доухъ Ъго а СъвЪтъ Ъго о вiтанii Мiра
Недвiжьнъ Къроугъ ВЪчьностi Се Поясъ Енiгмы нарiцаемы Iхаосъ А въмЪстiлiще сьмЪртi а небытiя А артемiтъ iстлЪнныхъ астрiй прЪжьнiхъ мiровъ
Астрii ВсЪлЪнной
ГЪоiдъ Мiра Се Адъ а тудоу же нiзъвьржiся ВсЪлЪнная въ лЪто 7850 от Мiра сътворЪнiя
Пьрьхъ Енiгъмы iже артемiтъ А се суть матЪрiя чьръна
Карта Вселенной и Хаоса из Альмагеста Птолемея
Это учение было отвргнуто Первым Никейским собором в год Господень 5833(325)-й от СМ как древний апокриф египетский, или ассирийский.
Это есть дорога Вселенной в Круге Вечности
Сфера Мира <- Веретие Мира -> стезя Мира <- путь прибытия <- путь убытия
Обитель Творца - это ТриГлав Его силы -> Мысль Бога и Дух Его и Свет Его о жизни Мира
Неподвижный Круг Вечности, или Поле Энигмы (Хаос). Вместилище смерти и небытия, состоящее из черной пыли и пыли истленных звезд
прежних Миров
Звезды Вселенной
Геоид Мира, или Ад, куда низвергнется Вселенная в год 7850-й от СМ (2342г. от РХ)
Прах Энигмы, либо иначе артемит или черная материя

IзъвлечЪнiя от Алмагiсты
Доухъ Божiй есть СъвЪтъ iже пропiнаетъ въсь Мiръ
КрЪпость Божiя есть ТрiГълавъ тяжЪнiя въращЪнiя а двiжЪнiя въ прЪдЪлахъ Бытiя Мiра
ВерЪтiе есть двiжЪнiе матерii въ прЪдЪлахъ Бытiя
ВЪчьность есть покой Енiгъмы а Небытiя
ВсЪлЪнная же суща поконЪ ТъворЪцъ печЪтъ ся о нЪй же
Мiръ сущьнъ въ мыслi Бога А Ъго чаянiе се наше вiтанiе
АмЪнь
…Фiлiодоръ же мънiхъ обiтЪлi ХрЪстiанъской аже суща въ ЕгiпьтЪ огласi на СъборЪ I НiкЪйскомъ аже Мiра съкончанiе грядЪтъ въ лЪто 7850 от СМ Зане сь чiсло съпряжено iзъ трiехъ чiслъ лЪтъ събытiй вЪлiiхъ въ МiрЪ сЪмъ А се суть
IзъвьржЪнiе Адама а Еввы iзъ Едема Въ лЪто 0070 от СМ +
IзьтоплЪнiе Мiра от Г^да (ГоспоДънь!) Въ лЪто 2242 от СМ +
Разъпятiе Хрiстово Въ лЪто 5538 от СМ
ВъсЪхъ же лЪтъ 7850 от СМ
А се чiсло 7850 суть ПрЪдъвЪщЪнiе ГосподънЪ аже iзыдохъ въсЪ лЪта сущiя Бытiя Земъного А по съконъчанiю сiхъ грядЪтъ немiнуЪмо Мiра съконъчанiе ЗанЪ нiзъвьржЪнiе Ъго въ Енiгъму а въкупЪ съ НЪлiосъмъ а Екатой А се по волЪ Г^да Отца Саваофа бо iзъсякнЪтъ прЪдЪлъ тьрпЪнiя Ъго от зълодЪянiй чьловЪкъвъ А ВъсЪлЪнная же покой обрящЪтъ от бытiя чьловЪцы iже iзъчЪзнутъ въ небытiе Енiгъмы А се оузряхъмъ аже лЪта бытiя земъного вычiтатi въспять
Конъ Мiра от Г^да Въ лЪто 7850 от СМ -
Зачало Еры Хрiстовой Въ лЪто 5508 от СМ -
ОубiЪнiе въпьрвоЪ Авелево Вь лЪто 0100 от СМ
ВъсЪхъ же лЪть 2242 от СМ
Аже къвчЪгу НоЪву съпасЪнiя дъля опакы не бытi
АмЪнъ
Извлечения из Альмагеста
Дух Божий - это Свет, пронизывающий весь Мир.
Сила Божия - это ТриГлав сил: притяжения, вращения и движения в пределах Бытия Мира.
Веретие - это движение материи в пределах Бытия Мира.
Вечность - это покой Энигмы и Небытия.
Вселенная же существует, пока Творец заботится (печется) о ней.
Мир существует в мысли Бога, а его чаяние - это наша жизнь.
Аминь.
…Филиодор (Фiлiодоръ), монах христианской обители, находящейся в Египте, огласил на Первом Никейском соборе о конце Мира (Мiра съкончанiе), который случится (грядЪтъ) в год 7850-й (2342-й) от СМ, так как это число складывается (съпряжено) из трех чисел лет великих мировых событий, и они суть следующие:
Год от СМ
0070 Изгнание (IзъвьржЪнiе) Адама и Евы из рая (Едема)
2242 Всемирный потоп (IзьтоплЪнiе Мiра)
5538 Распятие Христово
Всего: 7850
А это число 7850 – предвещение (ПрЪдъвЪщЪнiе) Господне об окончании (iзыдохъ) всех лет земного бытия. А по скончанию этих лет грядет неминуемо Мира скончание, с низвержении Мира в (черную пропасть) Энигмы вместе с Солнцем и Луной по воле Господа-Отца Саваофа, так как иссякнет предел Его терпения к человеческим злодеяниям. А Вселенная обретет покой от существования человечества, которое исчезнет в небытии Энигмы. А это можно увидеть (оузряхъмъ), если лета бытия земного вычесть в обратном порядке (вычiтатi въспять):
Год от СМ
7850 Конец Мира (Конъ Мiра) от Господа
5508 Начало (Зачало) эры Христовой
100 Убийство первое Авеля (ОубiЪнiе въпьрвоЪ Авелево)
Всего: 2242
Но ковчега Ноева для спасения уже не будет (Аже къвчЪгу НоЪву съпасЪнiя дъля опакы не бытi)
Аминь
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 551с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_492.htm
https://m.vk.com/public121256200



Мне нравится:
0

Рубрика произведения: Поэзия ~ Авторская песня
Количество рецензий: 0
Количество просмотров: 8
Опубликовано: 04.04.2018 в 12:45
© Copyright: Игорь Бабанов
Просмотреть профиль автора






Есть вопросы?
Мы всегда рады помочь!Напишите нам, и мы свяжемся с Вами в ближайшее время!
1